В света на Формула 1, който непрекъснато еволюира в глобален гигант на скорост и впечатляващ PR, загубата на Еди Джордан е осезаема. Не защото все още беше на питуола или публично дърпаше конците в падока, а защото гласове като неговия изчезват. Гласове, които са силни, честни, неполирани и доста човешки.
Еди Джордан не беше просто тим шеф. Той беше истински характер и ненадминат разказвач. Човек, който умееше да разпознае таланта от километри — да не забравяме кой откри Михаел Шумахер — и все пак умееше да поддържа добро настроение сред механиците си. Неговият неподправен стил водене на екипа го правеше уникален и това ДНК все още е живо в сегашната си форма — Астън Мартин.
Формула 1 преживява златна ера с милиони нови фенове, но неминуемо попада под влиянието на големите технологии и контрол на имиджа. Големият риск е да не се казва цялата истина, само и само да не се разочароват корпоративните босове.
Еди не се свенеше да казва каквото мисли, дори ако това не е популярно мнение в социалните мрежи. Той беше автентичен, с ясна представа за правилно и неправилно. Въпреки че понякога можеше да бъде дързък или непредсказуем, именно това го правеше истински и обичан.
Дори и извън спорта, Джордан остава верен на себе си — като на последната Коледа, когато изпрати видео с цялото си семейство, пеейки и танцувайки. Той беше в задния план, позволявайки на децата и внуците си да блеснат.
Формула 1 продължава да расте и да се развива, но без хора като Еди, малко от магията ѝ изчезва. Такива характери са незаменими. Никога няма да има друг Еди Джордан, което е огромна загуба за спорта.
Еди Джордан беше харизматичен и автентичен герой от света на Формула 1, чието отсъствие ще се усеща силно. Нуждата от истински и неподправени гласове като неговия става все по-голяма, тъй като спортът се движи към по-гладък и контролиран имидж.
